Технология

Въглищните пластове в Източномаришкия басейн залягат на сравнително малка дълбочина от 6 – 10 м до 110 – 120 м под повърхността на терена. Общата мощност на въгленосния комплекс е около 35 – 40 м, разделен от глинести прослойки на три пласта. Основен носител на въглищните запаси е средният (вторият пласт) със средна мощност от 15 – 25 м. Първият пласт с дебелината си от около 0,5 – 1 м няма промишлено значение.

Находището се разработва по открит способ от три рудника: „Трояново-1”, „Трояново-север” и „Трояново-3” без оставяне на технологични целици между тях. Това дава възможност за значително по-пълно изземване на запасите от басейна и възможности за прилагане на най-съвременна техника и технологии.

Хоризонталното заложение на въглищните пластове определя в технологично отношение прилагането на непрекъсната напречна еднобордова система на разработване. Рудниците „Трояново-1” и „Трояново-3” се развиват паралелно с общ фронт на минните работи в източна посока, а рудник „Трояново-север” се развива паралелно на „Трояново-1”, но в противоположна западна посока, като двата рудника се разминават със срязването на така наречения „целик“, намиращ се между тях. Общата дължина по фронта на добивните работи в трите рудника е около 10 км.

Добивните хоризонти в рудниците „Трояново-1” и „Трояново-север” са два, а в „Трояново-3” – един. Откривните работи в трите рудника се водят на повече от четири откривни хоризонта и се извършват изцяло по поточна технология с използване на роторни багери, гумено-лентови транспортьори и лентови насипообразуватели, като иззетите обеми се отсипват във вътрешни и външни насипища.