Въглища

Въглищата в Източномаришкия басейн са лигнитни и са се формирали през неозоя в периода на терциера. Най-ранните сведения за наличие на въглища в този район дава френският изследовател Огюст Викенел (1847 година). Двадесет и две години по-късно австрийският геолог Фердинанд фон Хохщетер дава описание на въглищното находище и прави втората (след Ами Буйе) геоложка карта на България, като част от Турската империя. През 1872 година австрийският инженер Пелц, който е отговарял за строителството на Баронхиршовата железница, доказал, че тези въглища са добро гориво за локомотивите.

Качествени характеристики. Според своето предназначение се делят в два класа:

Въглищата са кафяви лигнити, меки, с ниска степен на въглефикация на органична маса, с високо пепелно съдържание от 16% до 45% и влага от 50% до 60%. Въглищата се използват за производство на електроенергия.

Енергийни:

пепелно съдържание Ad = 25% до 45%

средна калоричност 1650 Ккал/кг

сяра на работно гориво 2,4%

Поради спецификата на източномаришките лигнити основни консуматори на въглищата, добивани от „Мини Марица-изток” ЕАД са:

„Брикел” ЕАД с обща мощност 200 MW;

„ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД с обща мощност 1586 MW;

ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 АД с обща мощност 908 MW;

ТЕЦ „AESГълъбово“ с обща инсталирана мощност 670 MW.

Транспортирането им на големи разстояния е нерентабилно.